Право на собственост

Описание: Здравейте. Знае се, че човек търси помощта на адвокат при нужда. Когато ви писах и получих отговора ви, ми вдъхнахте доверие. Искам само да знаете, че за да получа компетентен отговор от Вас, давам и последния си лев за вашата услуга и разчитам на реална и активна помощ, предвид положението, в което се намирам. Ще се опитам накратко да изложа моя случай: през октомври 2007 г. купих чрез потребителски кредити от 3 различни банки къща с двор в Бобов дол, в която щяхме да заживеем заедно с дъщеря ми. При предварителните изчисления, които направиха в банките, се оказа, че ако аз изплащам всички вноски, след това оставам без никакви средства – общата сума, която трябва да внасям всеки месец в продължение на: 10 години – към ДСК, 7 години и 6 месеца - към Райфайзенбанк и 5 години – към ОББ, възлиза на 700 лв. Чистата ми заплата до ден днешен е 450 лв., а инвалидната ми пенсия – 300. Цели два дни умувахме и накрая дъщеря ми заяви, че ако запиша къщата на нейно име, тя ще поеме всички останали разходи - за ток, вода, поддръжка на къщата, храна и пр., плюс това ще ме кара с колата си на работа в София, защото се оказа, че влакове и автобуси, които да съвпадат с работното ми време, няма. Доверих й се и при покупко-продажбата в нотариалния акт е записано, че тя е купувач, а аз – ползвател на имота. На 20 октомври се нанесохме в къщата и започнах сама ремонта й с последните заделени специално за целта пари от заемите, докато дъщеря ми ходеше на работа. Надявах се много от следващия месец да започне да ми помага финансово. Само че нищо от това, което се договорихме с нея, не се случи. На 22 януари 2008 г. по обвинение за търговия и укриване на наркотични вещества дъщеря ми беше арестувана и осъдена на 2 години и 4 месеца затвор. Излежа си присъдата и излезе тази година в края на февруари. През цялото време на престоя й в ареста и затвора, тя ме уверяваше, че като излезе, ще започне веднага работа, за да ми помага със сметките и вноските. Няма да се спирам подробно на всичко, което преживях и как успявах не само да оцелявам, но и да й нося храна, лекарства, дрехи, да й пращам и пари. Отслабнах с близо 30 кг., защото нямаше какво да ям, за да има тя. Работодателят ми, след като го запознах със станалото, се смили над мен и ме остави на работа в клона ни в Дупница, тъй като не бях в състояние да намеря 290 лв. на месец за пътните до София.При първия ни разговор с дъщеря ми за предстоящите плащания отправих към нея молба колкото може по-скоро да започне работа, за да поеме част от това непосилно бреме за мен. Тя ме преби, нанесе ми множество травми и заяви, че нищо няма да плаща. Така е и досега - не работи, няма и завършено средно образование, живее в къщата и по цял ден нищо не прави. Всеки ден бойлерът, готварската печка и телевизорът са включени едва ли не денонощно. А не съм в състояние да плащам завишените вече сметки за ток и вода. Най-лошото е, че в затвора се запознала с друга затворничка и е станала изцяло зависима от нея, тя е по-възрастна с 13 г. Откакто са заедно, дъщеря ми коренно се промени и не минава ден без скандали и побоища. При последния скандал дъщеря ми заяви, че нямало никакво значение, че аз изплащам къщата и всичко останало, това, което ми е казвала и обещавала в миналото, си е за миналото, сега тя била на друго мнение и отказва да помага с каквото и да е. Приятелката й идва вкъщи и стои по цяла седмица, след това изчезва за седмица-две и отново идва. С помощта на мои приятели от Плевен, откъдето е и тази жена, разговаряхме с нейни бивши колеги и работодателя й. Оказа се, че е работила е в магазин за плодове и зеленчуци, откъдето са я изгонили за кражби; лежала е няколко пъти в затвора за кражба и притежание на наркотици, а в момента прекарва наркотици по дискотеките в курортите. Не смея да се оплача в полицията, защото ме заплашиха, че ще извикат биячи да ме пребият до смърт. Когато разказах всичко това на единствената ми приятелка (аз съм съвсем сама, нямам никакви живи близки или роднини), тя ме посъветва да се обърна към адвокат, за да ми каже дали е възможно да се промени нотариалният акт и аз да съм собственик на имота, предвид факта, че съм била подложена на натиск от страна на дъщеря ми, която ме е принудила да я запиша като купувач на имота, който изплащам вече две години и половина (това може да се докаже с документите от банките). Не е за пренебрегване и това, че съм инвалид с втора група, с напълно загубен слух и множество допълнителни заболявания. Въпросът ми към вас е - сега, вследствие промяната на обстоятелствата и след като отникъде нямам никаква възможност за финансово подпомагане, а дъщеря ми отказва да спази договорката ни, дали мога по някакъв начин да направя промяна в нотариалния акт, за да придобия правата си на собственост над закупения имот? Защото, съгласете се, след като две години и половина всеки месец внасям 700 лв. и ще продължавам да ги внасям до пълното изплащане на заемите, които до един са на мое име, най-малко дъщеря ми заслужава да е собственик! Като ползвател съм титуляр на сметката за ток и плащам данъка на имота. Оставам без 1 стотинка, оцелявам единствено от допълнителните хонорари, които заработвам във вестника, в който работя вече 30 години. А те са едва 30-40 лв. месечно! Какво по-напред да плащам с тях?!? Редно ли е години наред да изплащам и поддържам къща, която не е моя?!

Дата на добавяне: 2010-06-17 08:04:15 Посещения: 386 Оценка:


Автор: Димитър Николов	Ден: 2010-06-24 09:47:48
Здравейте, Обстоятелството, че сте ползвател на недвижимия имот, ако това е направено с нотариалния акт е във ваша полза. Дъщеря ви няма право да ползва имота, защото правото на ползване е учредено на Вас. По тази причина Вие имате възможност по реда чл. 356 и сл. от ГПК да заведете дело за защита на владението си на имота и да искате от съда дъщеря Ви да бъде извадена от жилището, за да не нарушава вашето право на владение и ползване на имота, тъй като тя притежава само "голата" собственост. Наистина името на ползвателката е записано в нотариалния акт и на нея е учредено "пожизнено и безвъзмездно право на ползване", което и гарантира да бъде в имота. За това й право този нотариален акт достатъчен. Така, че тя има нотариален акт на нейно име. Ако питате за прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот на ползвателката, това може да стане със сделка (продажба или дарение), която трябва да сключи с дъщера си, която да й прехвърли собствеността върху недвижимия имот чрез покупко продажба или дарение. Важното за ползвателката е, че никой не е в състояние да я накара с правни средства да напусне имота, дори да се стигне до там банката да го продаде, чрез съдебен изпълнител, собствеността на имота е обременена с учреденото право на ползване, независимо кой е собственик. Той е длъжен да търпи и да се съобразява с учреденото право на ползването. Понеже делата се разглеждат от районния съд по местонахождение на недвижимия имот, ангажирайте местен адвокат, който да заведе такова дело. При успех дъщеря Ви няма да живее в имота, който Вие изплащате. С поздрав адвокат Димитър Николов

Powered by Sigsiu.NET

нови въпроси

Оценки на адвокати

Правни отрасли

логин формуляр

Право на собственост