спор за собственост с община

Описание:

През 1978г.е отчужден недвижим имот /земя и сграда/ на И.А. в кв.Лозенец София.И.А.е притежавал 8/10 ид.части от имота.Останалите 2/10 ид.части са били притежание на М.И.1/10 ид.част –негова дъщеря и С.Д.1/10 ид.част-негов син.И.А. получава като обезщетение по отчуждаването един двустаен апартамент в кв.Лозенец.С.Д. получава един тристаен апартамент в кв.Лозенец въз основа на подадена и нотариално заверена молба по чл.102 от ЗТСУ от И.А. а М.И.получава парично обезщетение.С.Д.продава своя тристаен апартамент през 1991г.И.А. доплаща за получения като обезщетение двустаен апартамент тъй като оценката на отчуждените му части от земята и сградата е недостатъчна да покрие стойността на апартамента.През 1983г е издаден нот.акт на името на И.А. и В.А. –негова съпруга/както към този момент така и по време на отчуждаването/.Всички документи по отчуждаването са само на името на И.А.През 1991г.В.А. почива и оставя чрез завещание своята част от двустайния апартамент на И.А.През 1993г.И.А.прехвърля чрез дарение на мен В.Г./негова внучка/ апартамента като си запазва правото на ползване докато е жив.През 1998г.И.А. прави искане до кмета на СО за отмяна на отчуждаването по съответния реституционен закон.Получава отказ с мотив че единия апартамент получен от него като обезщетение /тристаен с молба по чл.102/ е продаден и възстановяване не следва.През 2001г.И.А. завежда дело за обявяване за нищожни на заповедите за отчуждаване и определяне на обезщетението като подписани от некомпетентен орган със запетайка /зам.председателя на ИК на СГНС/.През 2004г.с влязло в сила решение на СГС двете заповеди са обявени за нищожни.Сградите предмет на отчуждаването отдавна не съществуват.СО деактува земята и издава удостоверение за влизане във владение на И.А. и наследниците на МИ./починала 1985г./ и С.Д./починал 1996г./И.А.почива през 2004г.През септември 2005г. кметът на район Лозенец СО изпраща двама служители на общината при мен.В мое отсъствие същите връчват на непълнолетния ми син уведомително писмо с което ми се дава срок от няколко дни за освобождаване на апартамента и предаване ключовете в общината.В противен случай ще се прибегне до принудително изземване.Заповед за принудително изземване въобще не се издава за да нямаме възможност да атакуваме някакъв акт. Аз уведомявам прокуратурата за действията на кмета и завеждам иск по чл.97 с цел признаване на собственост въз основа на нот.акт за дарение/така ме посъветва Ваш колега когото наех/.СРС счита цитирам:”нот.акт за начално нищожен” а СГС смята че акта не е нищожен но от него не поражда вещно-прехвърлителни права.В момента делото е във ВКС-заседание на 09.10.2008г.Имам идея да се заведе нов иск с ново основание-изтекла придобивна давност в моя полза от 01.06.1996г. до 01.06 2001г.Правих консултации но много от Вашите колеги се хващат за мораториума върху придобиване на имоти-общинска собственост.считам че мораториумът спира давността да тече а в моя случай тя отдавна е изтекла и е 5г. тъй като нот.акт за дарение не е нищожен.В момента и до момента съм във владение на апартамента.Благодаря Ви предварително за времето и вниманието.

Дата на добавяне: 2008-10-13 07:37:42 Посещения: 471 Оценка:


Автор: Здравко Василев	Ден: 2008-10-14 13:37:04
СГС е дал правилната квалификация на случая. Поначало не би следвало да се говори за нищожност на нотариален акт, а за нищожност на изповядана чрез него сделка. Във Вашия случай действително, както е приел и СГС, нищожност на изповяданата сделка не е налице. Това е така, защото прехвърлянето на вещни права от несобственик не е обявено от закона за нищожна сделка. Такава сделка само няма как да породи вещноправно действие, защото праводателят сам не притежава права, които да може да отчужди в полза на правоприемника. Законът за задълженията и договорите в своята специална част – в нормите относно договора за покупко-продажба, изрично е посочил, че в случая, когато продавачът на една вещ не е бил неин собственик е налице основание за купувача да развали сключения помежду им договор. А щом договорът е възможно да се развали, то законът го счита за действителен и обвързващ страните. По тази причина и СГС е приел във Вашия случай, че нищожна сделка няма, въпреки че не сте станали собственик на имота, защото такъв не е бил и праводателят по нотариалния Ви акт за дарение. Разрешението при продажбата се прилага и за дарението. Вашият въпрос касае т. нар. „добросъвестно владение”, за което законът единствено допуска да направи владеещия несобственик собственик на имота в срок от пет години. Добросъвестен владелец може да е само лице, придобило имот на правно основание, за което не е знаело, че е опорочено и не може да го направи собственик. Това наистина е Вашият случай: били сте страна по договор за дарение, по който сте получили имот, без да знаете и без да е могло да знаете към онзи момент, че дарителят не е собственик. Правното основание с недостатъци – договорът за дарение е налице. Не може да има съмнение за Вашата добросъвестност, защото към момента на дарението заповедта за обезщетяване на Вашия праводател с имота, предмет на дарението, не е била обявена за нищожна. Следователно, ако в срок от пет години сте упражнявали правомощията на собственик на имота без прекъсване следва да сте го придобили по давност. Следва да имате предвид обаче, че чл. 7, ал. 1 от ЗОбС има редакция изрично изключваща придобиването по давност само на имоти, публична общинска собственост едва от ноември 1999. Дотогава чл. 7, ал. 1 е гласял, че по давност не могат да се придобиват имоти общинска собственост без оглед на това дали представляват публична или частна собственост на общината. Затова е възможно да Ви се възрази, че придобивна давност във Ваша полза е могла да тече едва от 1999 насетне. Откога е текла придобивната давност е въпрос на тълкуване на закона: след приемането на ЗОбС през 1996 частната общинска собственост е могло да се отчуждава и обременява с вещни права, но изрично придобиването по давност не е било разрешено. Интерес за Вас представлява решение от 11.ІІ.2004 по гр. д. № 5679/02 на ІІб отделение, СГС, съгласно което „частната общинска собственост, от момента в който тя е станала такава, може да бъде придобита по давност", вкл. 5-годишна. С уважение: адв. Здравко Василев